Регулация на виртуалните залози в България: закон, НАП и Регистър 2025-2026

Редакция «Виртуални Спортове Залози» юни 19, 2026 Време за четене: 17 мин

Един колега ме помоли наскоро да обясня на племенника му защо не може да си активира профил на сайт, за който приятелят му се кълнял, че „плаща без въпроси“. Прекарах половин час, преди да открия, че въпросният сайт не е в публичния регистър на лицензираните оператори на НАП. Племенникът сви рамене: „Но всички играят там.“ Това „всички“ е числото, около което се върти цялата следваща дискусия.

Българската регулация на виртуалните залози не е екзотика — тя е част от един по-широк хазартен режим, който за последните три години преживя няколко съществени реформи. Оборотът на онлайн хазарта в страната достигна над 66 млрд. лв. през 2025 г. — почти 50% повече спрямо 2023 г. Зад тази цифра стои закон, който се променя редовно, регулатор, който за последните две години получи нови инструменти, и проблем с нелицензирания пазар, чийто мащаб държавата за първи път реши да измери открито.

В тази статия ще премина през цялата вертикала. Какво прави НАП като регулатор. Какво казва Законът за хазарта за виртуалните спортове конкретно. Какво се промени на 27 март 2025 г. с измененията, обнародвани в ДВ бр. 26. Как работи Регистърът на уязвимите лица и защо той има значение за всеки, който залага. Защо държавата отчита 5 000 нелицензирани платформи и какво следва от тази цифра за обикновения играч. И накрая — какво показват пазарните числа за периода 2023-2025 и накъде вървят нещата.

НАП — регулаторът, на когото повечето играчи не обръщат внимание

До 2020 г. в България имаше Държавна комисия по хазарта — отделен орган с конкретни хора, чиито имена циркулираха в индустрията. След това хазартът премина към НАП и за мнозина регулаторът се превърна в нещо абстрактно. Това е грешка. Националната агенция за приходите е институцията, която издава лицензите, поддържа регистрите, налага санкциите и в крайна сметка определя кои продукти законно стигат до българския играч.

Това включва и виртуалните спортове. Виртуалният футбол, виртуалните конни надбягвания, виртуалните кучешки състезания — всеки от тези продукти трябва да бъде включен в лиценза на оператора и да идва от одобрен доставчик. Хазартната дейност в страната е строго регламентирана чрез специализирани закони и подзаконови нормативни актове; надзорът се осъществява основно от Националната агенция за приходите. Звучи скучно, докато не се окаже, че сайтът, на който сте депозирали, работи извън този режим.

Какво конкретно прави НАП? Първо — поддържа списък на лицензираните оператори, който е публично достъпен. Второ — поддържа Регистър на уязвимите лица, в който се вписват хората, които сами или техните близки са поискали самоизключване от хазарт. Трето — публикува „черен списък“ на нелицензирани сайтове, които българските интернет доставчици са длъжни да блокират. Четвърто — събира таксите и данъците, които операторите дължат.

Това звучи добре на хартия. На практика работата е затруднена от мащаба. 1,4 милиона българи активно участват в различни форми на залагания според неофициални данни, а броят на потенциалните „сиви“ сайтове е такъв, че блокировките не успяват да настигнат създаването на нови огледални домейни. НАП преследва оператори, а играчите следват предлагането — а предлагането често е извън периметъра на регулатора.

Има още един аспект на работата на агенцията, който си струва да се спомене. Освен надзора върху лицензираните оператори, НАП отговаря и за съгласуването с международните партньори — европейски регулатори, които си разменят данни за потоци, оператори, проблемни случаи. Виртуалните спортове в това отношение са относително безпроблемна област; повечето доставчици са европейски лицензирани и идват с готова compliance документация. Истинските проблеми идват в други сегменти на хазарта, не във виртуалния.

Кога играчът се сблъсква директно с НАП? Обикновено никога — освен ако не е жалбоподател. Жалба срещу лицензиран оператор се подава електронно през портала на агенцията и има срок за отговор. Това е инструмент, който повечето залагащи не познават, но е реално работещ при добре формулирана жалба с конкретни искания и приложени доказателства.

Закон за хазарта — какво всъщност казва за виртуалните спортове

Едно от парадоксалните неща в българското хазартно законодателство е, че думата „виртуални“ не присъства толкова често, колкото бихте очаквали. Виртуалните спортове са регулирани като част от категорията „залагания върху резултатите от събития“ — същата, в която попадат и традиционните спортни залози. Конкретните технически изисквания идват през подзаконовите актове, наредбите на НАП и условията на самия лиценз.

Това има практическо последствие: оператор, който има лиценз за спортни залагания, обикновено има право и да предлага виртуален спорт, при условие че всеки конкретен продукт е минал през одобрението на регулатора. Това не става автоматично. Доставчикът трябва да бъде включен, продуктът трябва да бъде представен със сертификация, RTP диапазоните трябва да бъдат декларирани.

В по-практичен план — данъчната структура. От 1 март 2024 г. месечната такса за игрално място с автомат беше увеличена от 500 на 800 лв. Това засяга наземния сектор, но контекстът е важен — държавата системно повишава таксите, за да направи нелегалното опериране икономически неизгодно и за да изтика част от пазара към регулирани онлайн оператори. Парадоксалната последица: повишаването на наземната такса създава натиск операторите да предлагат повече онлайн виртуални продукти, които имат различна данъчна логика.

За играча всичко това означава едно: законът съществува, той е специфичен и регулярно се обновява. Това, което липсва, е достъпна форма за обяснение към крайния потребител. Затова и продукти като виртуалните спортове, които технически са регулирани, в практиката се възприемат от мнозина играчи като „сива зона“ — не защото такава зона съществува, а защото никой не им я е обяснил.

Има и още една особеност на българската регулация, която заслужава внимание — териториалният принцип. Закон за хазарта се прилага към оператори, които предлагат продукти на територията на България, независимо дали юридическият им адрес е в страната или в чужбина. Това звучи стриктно, но на практика прилагането е затруднено. Чуждестранна компания, която приема български играчи без българска лицензия, теоретично нарушава закона; реално санкцията почти винаги е блокировка на сайта, не съдебно дело. Това оставя пропаст, която точно нелицензираните оператори експлоатират.

Други европейски страни имат различни подходи. Италия и Испания работят с по-стриктно териториално прилагане и налагат глоби директно на чуждите оператори чрез банкови блокировки. Великобритания залага на образованието на играча — публичен регистър, видим за всички. България е по-близо до италиано-испанския модел, но без техническата инфраструктура за принудителното му прилагане. Това е работа в развитие, не финална картина.

Какво се промени на 27 март 2025 г.

В Държавен вестник, брой 26 от 2025 г., бяха публикувани изменения в Закона за хазарта, които промениха правилата за самоизключването. До тази дата играч можеше да поиска вписване в Регистъра на уязвимите лица за произволен срок — теоретично дори за един ден. На практика това създаваше абсурдна ситуация: човек, който усещаше, че започва да губи контрол, можеше да се „изключи“ за 24 часа, а после да продължи. Това не беше защита, а форма на отлагане.

Промяната беше категорична. Минималният период за самоизключване е 12 месеца — една година — съгласно измененията в Закона за хазарта от 27 март 2025 г. Това е дълго време. Достатъчно дълго, за да премине острата фаза на компулсивно поведение и да се потърси професионална помощ. Достатъчно дълго, за да изтрезнее и финансовата перспектива на човек, който е загубил повече, отколкото е могъл да си позволи.

Промяната беше посрещната смесено. Едни оператори протестираха, защото това означава загуба на клиенти за година напред — клиенти, които често са били сред най-активните, преди да поискат изключване. Помагащите организации я приеха като минимално необходимата стъпка — много европейски държави вече имаха подобни срокове и България изоставаше.

Има една подробност, която често се пренебрегва: 12 месеца са минимумът. Играч може да поиска по-дълъг срок — две, пет, десет години, доживотно. Намалението под 12 месеца е невъзможно, освен в специални случаи, които законът изброява изчерпателно.

Регистърът на уязвимите лица — повече, отколкото изглежда

Регистърът е публично-частна структура. Поддържа се от НАП, но информацията в него е достъпна и за всички лицензирани оператори в реално време. Когато човек, вписан в регистъра, се опита да отвори профил или да направи депозит при лицензиран оператор, системата би трябвало да блокира операцията автоматично. Тук използвам „би трябвало“ умишлено — има случаи на пропуски, особено в по-малки оператори с по-малко зрели интеграции.

Вписването може да стане по три пътя. Самият играч може да подаде заявление, най-често електронно. Близък роднина — съпруг, родител, дете над 18 — може да поиска вписване чрез писмено искане, придружено с доказателства за връзката и обосновка. Съдебно решение може също да бъде основание, в специфични случаи, свързани с дееспособност.

Това, което регистърът не прави, е да блокира достъпа до нелицензирани платформи. Когато човек се впише, той е защитен от лицензирания пазар, но не и от 5 000-те нелицензирани сайта, които работят извън обхвата на НАП. Това е едно от най-сериозните ограничения на инструмента и не е тайна.

Има и друг технически детайл, който си струва да знаете. Вписването в регистъра не изтрива вече направени депозити или непогасени бонусни задължения. Ако имате активен бонус с условие за залог, той ще се замрази в момента на вписването, а наличните средства ще ви бъдат възстановени съгласно политиката на оператора. Това може да отнеме седмици при сложни случаи и често е първото нещо, което изненадва хората, които очакват вписването да е като „затваряне на профил“.

Има и психологически аспект на работата на регистъра, който често се игнорира. За голяма част от хората решението за самоизключване е тежко и често идва след дълъг вътрешен дебат. Самата стъпка — попълването на заявление, изпращането на документ — е по своему терапевтична: означава, че човекът е признал проблема. От години следя случаи и забелязвам една тенденция — хората, които правят тази стъпка, обикновено не се връщат към същите модели на играта дори след изтичането на срока. Поне не всички и не веднага. Това е тема, която развивам по-подробно в материала за отговорната игра при виртуалните залози.

Проблемът с нелицензираните платформи

Това е цифрата, която ме спираше за миг всеки път, когато я цитирах в разговор: над 5 000 нелицензирани хазартни платформи активни в България, според оценките на правителството. За страна с население под 7 милиона това е поразително голямо число. То показва, че блокировките не работят на този мащаб — за всеки блокиран сайт се отварят няколко нови огледала.

Защо това е проблем за играча на виртуални спортове? Защото нелицензираният сайт няма задължение да работи със сертифицирани доставчици. Може да предлага продукт, който изглежда като виртуален футбол на Inspired, но всъщност е скрипт, чиито резултати са контролирани от собственика. Тук вече „честността“ на RNG-то престава да съществува като въпрос — там няма RNG в нормалния смисъл.

По-сериозният проблем е, че при нелицензиран сайт играчът няма правен механизъм за защита. Ако не ви платят печалбата, ако ви блокират акаунта с парите вътре, ако ви откажат теглене — няма български орган, до когото да обжалвате. Жалба до НАП работи срещу лицензиран оператор; срещу регистрирана в офшорна юрисдикция компания тя няма правни последствия.

Едно изследване в академичната литература формулира контекста добре: текстът на новата регулация показва, че България се справя едновременно с пазарния контрол и обществената защита по начин, който много европейски колеги в момента преразглеждат. Това е оптимистична оценка. Реалността по-надолу е, че контролът върху лицензирания сектор е значително по-добър от контрола върху нелицензирания, и пропастта се разширява.

Защо проблемът не се решава? Кратък отговор: техниката е по-бърза от регулацията. Огледален домейн се вдига за минути, blockchain платежни решения заобикалят банковите блокировки, VPN-ите правят географското ограничаване трудно. Държавата може да отговори, но всяка стъпка изисква законов процес, който отнема месеци. До момента, в който НАП блокира конкретен сайт, той вече е работил с десетки хиляди клиенти на нов адрес.

Дългосрочното решение, което се обсъжда в европейски рамки, е координирано — обща база данни на ниво ЕС, споделени блокировки, синхронизирано прилагане. Конкретното изпълнение е сложен политически процес, който върви бавно. За играча тук съветът е прост: всяко чувство на „нещо в сайта изглежда подозрително“ обикновено е вярно. Ако трябва да се убеждавате, че е безопасен — не е.

Данъци, такси и какво всъщност плаща хазартът

За играча данъците на оператора звучат като чужд проблем. Не са. Данъчната структура определя кои продукти оператор може да предложи икономически, какъв марж да поддържа и в крайна сметка какво вижда играчът на екрана. Държавните приходи от такси и вноски за социално отговорно поведение по Закона за хазарта за 2025 г. надхвърлят 2 млн. лв. само от казината — а това е малка част от общата картина.

Виртуалните спортове имат интересна данъчна логика. Заплащаните на държавата хазартни такси от страна на организаторите са напълно реални; те се начисляват върху разликата между виртуалните залози и виртуалните печалби. Това формулира бившият председател на Държавната комисия по хазарта Димитър Терзиев в становище за пресата и тази формулировка е практически важна. Тя означава, че държавата облага брутната печалба на оператора от виртуалния продукт, не оборота — което е общоприета европейска практика и стимулира операторите да предлагат продукти с по-добро RTP, защото от него зависи и крайният приход.

Подробна разбивка на данъчните промени е извън обхвата на този материал. Тук ще се огранича до три бележки. Първо: операторът плаща данък, играчът — не, освен в определени гранични случаи. Второ: данъкът върху виртуалните е същият, както върху останалите спортни залози. Трето: повишаването на наземните такси през 2024 г. има косвен ефект върху онлайн сектора, който се откроява през маркетинг бюджетите и появата на повече виртуални продукти.

Има и един аспект, който често пропускаме: социалната такса. Лицензираните оператори в България плащат вноска за социално отговорно поведение — фонд, който финансира кампании за информираност, програми за помощ на зависимите и научни изследвания. Сумите не са огромни в абсолютни числа, но създават постоянен поток към организации, които без такъв ресурс биха работили на нула. Това е една от малките, но смислени иновации на българската регулация — да обвърже част от приходите от хазарт с разходите за щетите от него.

Какво показват числата на пазара

Цифрите от последните три години рисуват картина, която е едновременно тревожна и поучителна. Оборотът на онлайн хазарта в България скочи от 44 млрд. лв. през 2023 г. до 55 млрд. лв. през 2024 г. и над 66 млрд. лв. през 2025 г. Това е растеж от 50% за две години — далеч над инфлацията, далеч над растежа на разполагаемия доход. Не е нормално, в смисъл на устойчиво. То означава, че повече хора играят и че всеки от тях играе повече.

Загубите на играчите следват същата траектория: 1,36 млрд. лв. за 2023 г., 1,57 млрд. лв. за 2024 г., 1,88 млрд. лв. за 2025 г. Това са пари, които българските домакинства са оставили в касите на легалния хазартен сектор. Не включват загубите на нелицензирания пазар — за тях данни няма, по очевидни причини, и оценките на индустрията се различават с десетки проценти.

Наземният хазарт също расте: оборотът се е увеличил от 384 млн. лв. през 2023 г. до 1,06 млрд. лв. през 2025 г. Това е почти трикратно увеличение за две години и сочи, че повишаването на таксите от 2024 г. не е свило сектора така, както някои очакваха. По-скоро е консолидирало пазара — по-малко оператори, по-голям оборот на оператор.

Какво стои зад тези цифри в социален план? Малко неща, които не са изненада, и едно, което е. Не е изненада, че по-високият номинален доход на домакинствата от 2022 г. насам означава повече разполагаеми пари за хазарт; не е изненада, че разпространението на смартфоните и подобряването на мобилните приложения ускори участието; не е изненада, че виртуалните продукти, с тяхното денонощно работно време, отнемат пазарен дял от традиционните спортни залози. Изненадата е, че растежът се ускорява, а не забавя — нормалното очакване би било пазар, който се насища след дълъг период на растеж.

Контекстът: 3,9 млрд. лв. са заложили българите в игри на късмета през 2025 г. и са спечелили близо 2 млрд. лв. Разликата — около 1,9 млрд. лв. — е чистата загуба на играчите, която по същество финансира индустрията плюс данъчния принос към бюджета. Когато съпоставите това с приблизителната активна играеща аудитория от 1,4 милиона души, средната годишна загуба на участник излиза около 1 350 лв.

Накъде върви българската регулация

Едно нещо, което се променя в последните две години, е тонът на дебата. До 2023 г. дискусията за хазарта в България беше в режим „разрешено или забранено“, с акцент върху моралните аспекти. Към 2026 г. дискусията се измества към „как да направим легалния пазар по-добра алтернатива на нелегалния“. Това е по-зрял подход и е свързан с реалността, че пълната забрана е невъзможна, а свободният пазар без надзор е унищожителен.

Виртуалните спортове са в особена позиция. Те са технически продукт, който се регулира лесно — RNG-то се сертифицира, маржинът се декларира, доставчиците са международно лицензирани. Същевременно са продукт с висок риск за поведенческо претоварване поради бързия цикъл. Затова и в новите наредби, които се подготвят на ниво НАП, се обсъждат отделни предпазни мерки специално за виртуалните: задължителни паузи между сесии, лимити на честотата на залозите, по-стриктно показване на маржа. Дали ще се приемат и кога — въпрос на политическа воля.

За играча на този етап правилата са ясни. Лицензиран оператор. Сертифициран доставчик. Регистър при нужда. И едно нещо, което рядко казвам, но е истина: ако четенето на тази статия ви напомня на нещо познато, регистърът работи. Не е реклама, не е стряскане — просто практическа информация от човек, който е виждал и двете страни на въпроса.

FAQ

Създадено от редакцията на „Виртуални Спортове Залози”.