Данъците върху хазарта в България: от 500 на 800 лв. и какво следва
Available in US
На 28 февруари 2024 г. имах разговор с управител на верига игрални зали, който нагласяше счетоводството за следващия ден — 1 март, когато влизаше в сила новата месечна такса от 800 лв. на автомат. „Това променя цялата ни икономика“, каза той тогава. „Не само едрите вериги. Малките зали в провинцията ще започнат да затварят.“ Това негово предсказание се сбъдна частично — броят на наземните игрални пунктове намаля, докато онлайн сегментът пое част от обема. Тази тема за данъците в хазарта е по-сложна от това, което изглежда на първи поглед, и засяга всеки играч косвено.
В тази статия ще разгледам как точно се облага хазартът в България, какво се промени през март 2024 г., и как този разход влияе на крайния продукт, който играчът получава на екрана.
Структурата на данъците — кратък обзор
Българската данъчна рамка за хазарта е многослойна. На най-горно ниво има два различни режима — за наземните игрални пунктове и за онлайн операторите. Те се облагат по различен начин, защото имат различна оперативна икономика.
Наземните автомати и зали се облагат с фиксирана месечна такса на игрално място. Това означава, че независимо колко обороти прави едно конкретно устройство — много или малко — операторът плаща една и съща сума. Тази система е проста за прилагане и контрол, но създава пресия върху операторите да максимизират оборота от всяко устройство.
Онлайн операторите се облагат по различен модел — върху GGR (gross gaming revenue), което е разликата между заложените суми и изплатените печалби. Това е по-чувствителна към реалната икономика на бизнеса формула, но изисква по-сложен мониторинг. НАП следи онлайн оборота чрез директна интеграция с операторските системи, което е едно от структурните предимства на българския модел спрямо други държави.
Освен държавните данъци, операторите плащат и допълнителни вноски — за социално отговорно поведение, за поддръжка на регулаторната рамка, и при някои случаи общински такси. Цялата тази инфраструктура е създадена да капитализира индустрията финансово за държавата, при същевременно поддържане на стабилност на самите бизнеси.
Промяната от 1 март 2024 — увеличение на таксата
От 1 март 2024 г. месечната такса за игрално място с автомат е увеличена от 500 на 800 лв. Това е 60% увеличение в една стъпка, което е значителна промяна за индустрията, особено за по-малките оператори.
Защо беше направена тази промяна? Официалното обяснение е, че таксата не беше актуализирана от години и беше изгубила реалната си стойност спрямо инфлацията и общия растеж на пазара. На практика, държавата искаше да получи по-голяма дял от растящия хазартен пазар, и това беше най-лесната лост за натиск.
Ефектите се видяха в няколко посоки. Първо, броят на наземните пунктове намаля. Особено в малки градове и села, където един автомат може да генерира 800 лв. оборот месечно, но не и 800 лв. оператор-приход. Второ, операторите консолидираха пунктовете си — затваряха слабите, концентрираха автоматите в по-добрите локации. Трето, голяма част от играта се пренесе онлайн, където икономиката е различна и таксата не се прилага по този начин.
Има и друг ефект, който често се пропуска. Когато наземните автомати стават по-малко, но трябва да генерират повече, операторите оптимизират процентите на изплащане — настройват автоматите да задържат повече от оборота. Това е причина играчът, който залага на наземни автомати, да забележи, че „късметът е намалял“ след 2024 г. — не е просто впечатление, а реално отражение на нова икономическа реалност.
Виртуалните спортове и как се облагат
Тук стигаме до тема, която често буди объркване. Виртуалните спортове са електронни симулации, които генерират собствени резултати чрез RNG. Как се облага това — като хазарт ли е, и ако да, по кой режим?
Кратък отговор — да, виртуалните спортове са регулирани като хазарт в България, и се облагат в общия онлайн режим. Виртуалните залози попадат под Закона за хазарта като отделна категория, но финансово се третират като част от спортните залози за целите на лиценза и данъчното облагане. Това означава, че операторът плаща данък върху GGR от виртуалните, по същия начин както от реалните спортове.
Един от експертите, които следя по тази тема, обобщава ситуацията кратко. „Заплащаните на държавата хазартни такси от страна на организаторите обаче са напълно реални. Те се начисляват върху разликата между виртуалните залози и виртуалните печалби.“ Тоест числата може да са „виртуални“ в смисъл, че идват от симулация, но финансовите потоци са напълно реални и подлежат на стандартното данъчно облагане.
Това има практическо последствие за играча. Маржът на букмейкъра при виртуалните е по-висок отчасти защото освен оперативни разходи и печалба, в него е калкулиран и данъкът, който операторът ще плати на държавата. Когато играете на виртуални спортове, една част от вашия залог отива всъщност директно към държавния бюджет — макар че никога не я виждате като отделна позиция. За пълен преглед на регулацията, която стои зад този данъчен модел, насочвам читателя към обзора на регулацията на виртуалните залози в България.
Държавните приходи и къде отиват те
Какво прави държавата с парите, които събира от хазарта? Държавните приходи от такси и вноски за социално отговорно поведение по Закона за хазарта за 2025 г. надхвърлят 2 млн. лв. само от казината. Това е минимална част от общите приходи — данните за пълните постъпления от целия хазартен сектор не се публикуват в едно общо число, а се разпръсват в различни бюджетни позиции.
Грубата оценка, която мога да направя на основа на различни източници, е, че държавата прибира между 200 и 400 милиона лева годишно от хазартния сектор като цяло. Тази сума включва лицензни такси, фиксирани такси на автомати, данъци върху GGR, и общински такси. От тази сума:
Малка част — около 5–10% — отива към програми за превенция и лечение на хазартна зависимост, програми за защита на уязвими лица, и финансирането на самия НАП като регулаторен орган. Останалото влиза в общия държавен бюджет и се ползва за общи разходи — образование, здравеопазване, инфраструктура. Тоест когато играете на виртуални спортове, малка част от загубата ви отива за финансиране на държавните функции, които използвате.
Тази структурна реалност е причина, поради която много държави се борят с конфликта на интереси при регулацията на хазарта. Регулаторът зависи финансово от съществуването на индустрията, която следва да контролира. Не означава, че регулацията е компрометирана — но означава, че трябва да гледаме външни индикатори за нейната ефективност, а не само на финансовите потоци.
Как този разход се отразява на играча
Финалното и най-практично нещо за играча. Данъчната структура на хазарта в България означава, че за всеки 100 лв., които залагате, около 8–12 лв. отиват към оператора и държавата комбинирано. Това е маржът на индустрията, и той не е случаен — той е калкулиран да поддържа стабилна икономика, в която операторите могат да платят данъци, наеми, заплати, маркетинг, и да задържат разумна печалба.
Когато играете на виртуални спортове с марж около 10%, около половината от този марж е директна или индиректна тежест към държавата. Когато играете на наземен автомат, ситуацията е още по-сложна — фиксираната такса от 800 лв. на месец е разпределена върху всички играчи, които ползват този автомат. Колкото повече играчи ползват едно устройство, толкова по-малка е таксата на отделен залог. Колкото по-малко играчи, толкова повече трябва да се „извлече“ от всеки залог, за да се покрие фиксираната такса. Това е защо в малките населени места процентите на изплащане често са по-ниски.
Юридически операторът, но икономически данъкът е калкулиран в маржа и индиректно се плаща от играчите чрез по-високите коефициенти и по-малките изплащания. Не. Виртуалните спортове попадат в общата онлайн категория и се облагат върху GGR — разликата между заложените суми и изплатените печалби — по същия начин както реалните спортни залози. Месечната такса за игрално място с автомат беше увеличена от 500 на 800 лв., 60% ръст в една стъпка. Това доведе до затваряне на по-малките пунктове и преместване на част от играта онлайн.Кой плаща данъка — играч или оператор?
Облагат ли се виртуалните залози отделно?
Каква беше промяната от 1 март 2024?
Написано от екипа на „Виртуални Спортове Залози”.
