Обемът на онлайн хазарта в България: 66 млрд. лв. през 2025
Available in US
Когато през пролетта на 2026 г. излязоха официалните данни за оборота на хазарта в България за изминалата година, числата ме изненадаха повече от очакваното. Не защото пазарът растеше — растежът беше очевиден от години. Изненадата беше в темпото. От 44 млрд. лв. през 2023 г. до над 66 млрд. лв. през 2025 г. — това е увеличение от 50% за две години. В никой друг сегмент на българската икономика не виждам такава динамика, дори при ИТ услугите, които обикновено се смятат за най-бързо растящи.
Тази статия е за тези числа. Какво означават те. От какво идват. И какво ни казват за това какво се случва с българското общество, когато толкова значителна сума пари минава през хазарт всяка година.
Тригодишният ръст — числата за 2023, 2024, 2025
Първо да поставим точните данни на масата. Оборотът на онлайн хазарта в България е достигнал над 66 млрд. лв. през 2025 г., от 44 млрд. лв. през 2023 г. и 55 млрд. лв. през 2024 г. Това е оборот, а не приход — оборотът включва всички суми, които минават през залози, и същата сума се връща многократно при изплащане на печалбите и повторно залагане.
Това е важно разграничение. Когато играч заложи 100 лв., загуби 80 и спечели 120, после заложи отново 120, неговият личен оборот за деня е 220 лв., но реалната му „загуба“ е 0 лв. Същият механизъм работи на цялата екосистема — оборотът от 66 млрд. не означава, че българите са загубили 66 млрд. Реалните загуби на играчите в България растат: 1,36 млрд. лв. (2023), 1,57 млрд. лв. (2024), 1,88 млрд. лв. (2025).
Тоест реалната загуба за 2025 г. е около 1,88 млрд. лв. — числото, което реално напуска джобовете на играчите и отива към оператори, държава и обслужваща инфраструктура. Този показател обаче също расте, със скорост около 20% годишно — по-бавно от оборота, но достатъчно стабилно, за да буди безпокойство.
Защо ръстът на оборота е по-висок от ръста на загубите? Просто математически — повече играчи играят по-често, на по-малки суми, с по-агресивно повторно залагане. Това е типичният профил на „casualization“ на пазара. Виртуалните спортове и slot игрите водят този тренд именно защото имат кратки цикли, които позволяват многократно залагане.
Наземен срещу онлайн — балансът се променя
Тук имаме интересна странична динамика. Оборотът на наземния хазарт в България е нараснал от 384 млн. лв. (2023) до 1,06 млрд. лв. (2025). Това е почти 3x ръст за две години. Хората често приемат, че онлайн расте за сметка на наземния, но в България и двата сегмента растат паралелно.
Тази паралелна динамика има няколко обяснения. Първо, поколенческо. По-възрастните играчи продължават да предпочитат залаганетo в физически пунктове, докато по-младите играят основно онлайн. Второ, регулаторно. От 2018 г. реклама на хазарт е ограничена, но физическите пунктове остават видими в населените места. Трето, продуктово. Различните типове игри привличат различни демографии — slotовете и lottery работят добре в retail, виртуалните спортове са почти изцяло онлайн.
За играча в България това означава, че разговорът за „онлайн срещу наземен“ е донякъде изкуствен. Един и същ играч често играе и в двата сегмента, превключвайки в зависимост от обстоятелствата. Това не помага за саморегулация — наличието на множество достъпни канали увеличава, а не намалява общата експозиция.
Активните играчи — 1,4 милиона или повече
Над 1,4 милиона българи участват активно в различни форми на залагания според неофициални данни. В страна с население около 6,5 милиона, това означава, че над 20% от пълнолетното население е активни хазартни играчи. Това е едно от най-високите числа в Европа.
Какво означава „активно участие“? В данните на НАП се включват хора, които са направили поне един регистриран залог през годината. Това може да бъде еднократна спортна прогноза за голямо събитие, или ежедневна игра на виртуални спортове и слотове. Двата профила са много различни, но статистически попадат в една и съща категория.
За индустрията тези 1,4 милиона представляват пазара. За обществото те представляват група, в която рисковите профили варират от безобиден casual gambling до тежка зависимост. И тук числото е тревожно — около 3% от българите страдат от хазартна зависимост, което означава около 200 000 души, по-голяма част от които вероятно са сред тези 1,4 милиона активни играчи.
Държавните приходи от индустрията
Държавата печели значително от тази дейност. Държавните приходи от такси и вноски за социално отговорно поведение по Закона за хазарта за 2025 г. надхвърлят 2 млн. лв. само от казината — това е само една от категориите. Когато добавите и онлайн оператори, букмейкъри, лотарии и игралните автомати, общата сума е значително по-голяма.
Има и един аспект, който често се пропуска от публичния разговор. Държавата получава приходи както от лицензни такси, така и от данъци върху печалбите. Тоест когато играч печели, държавата също печели — пропорционално. Това създава финансов интерес на държавата от съществуването и растежа на индустрията, дори когато същата държава финансира програми за превенция на хазартна зависимост. Този конфликт на интереси не е специфично българско явление, но е важен фон за разбирането как се води регулаторният разговор. За детайлен преглед на тези приходи и тяхната структура, насочвам читателя към анализ на данъците върху хазарта в България.
Регулаторната дейност също се финансира основно от индустрията. Държавната комисия по хазарта, преобразувана и интегрирана към НАП, се поддържа предимно от такси, плащани от лицензираните оператори. Това е стандартен модел в много страни, но създава тиха зависимост — регулаторът има финансов стимул да поддържа лицензираните оператори в добро здраве.
Какво ни казват тези числа
За мен, като наблюдател на този пазар от близо десетилетие, числата от 2025 г. са едновременно очаквани и тревожни. Очаквани — защото темпото на растеж следва тенденциите, които виждахме от 2020 г. насам, ускорени от COVID, мобилизирани от мобилните устройства, нормализирани от спортната реклама. Тревожни — защото скоростта на растеж изпреварва скоростта, с която обществото и регулаторите могат да реагират.
Когато една индустрия удвоява оборота си за две години, а инфраструктурата за превенция и подкрепа расте със скорост от 5–10% годишно, се отваря пропаст. Хазартът в България в момента се развива по-бързо, отколкото механизмите за защита на играчите. Това не е критика на индустрията сама по себе си — това е наблюдение за структурната скорост на промяната.
За играча всичко това означава, че трябва да поеме повече лична отговорност от това, което беше нужно преди 5 години. Регулаторната рамка съществува и работи, но не може да компенсира пълно за импулсивно поведение в среда, проектирана да поощрява именно това. Знанието на числата помага — когато виждате, че пазарът оборотва 66 млрд. лв. годишно, а играчите губят 1,88 млрд. лв., разбирате, че индустрията не е там за вашата печалба. Тя е там за оборот.
Комбинация от три фактора — мобилно проникване, normalization на хазарта в обществения дискурс, и нарастваща честота на залагане на по-малки суми. Виртуалните спортове и слотовете водят този тренд с кратки игрови цикли. Над 1,4 милиона българи участват активно в различни форми на залагания според неофициални данни на НАП. Това е над 20% от пълнолетното население — едно от най-високите числа в Европа. Държавните приходи от такси и вноски за социално отговорно поведение за 2025 г. надхвърлят 2 млн. лв. само от казината. Общата сума, включваща всички сегменти, е значително по-голяма, но не се афишира публично с пълна детайлност.Защо оборотът расте толкова бързо?
Колко са активните играчи?
Колко плаща хазартът на държавата?
Създадено от редакцията на „Виртуални Спортове Залози”.
